Archive for август 27th, 2010

Еднаж когато блестеше простора

петък, август 27th, 2010

1.Еднаж, когато блестеше простора,
А грехът тук бе кат тъмна нощ чер,
Господ от дева роди се в обора,-
Всред нас живя. Той е моят пример!
Живя – люби ме, умря – спаси ме,
Чрез смърт дълга ми бе скъпо платен,
Но Той възкръсна и увери ме,
Че пак ще дойде във слава за мен.

2.Еднаж по пътя Голготски тъй стръмен
Господа водеха всред прах и зной:
Там във агон“я , презрен и отхвърлен
На кръст умря. Изкупител е мой!
Живя – люби ме и пр.

3.Еднаж във гроба тело Му лежеше,-
Там то намери от мъки покой,
Ангелът зорко до стражата бдеше
С надежда славна.Спасител е мой!
Живя- люби ме и пр.

4.Еднаж разбиха се връзките тленни,
С трясък открит бе и гробния вход,
Ад и смъртта бяха вечно сразени
Исус възкръсна! Той е мой Господ!
Живя – люби ме и пр.

5.Скоро небето ще блесне със слава,
Господ ще дойде с архангелски глас!
Всите спасени ще вземе тогава.
Той е мой Цар, мой Приятел и Спас!
Живя – люби ме и пр.