1. Деннице, светла Звездо на зората,
Гъстата ни Тъмнина просвети;
Право към новородений Спасител
Нас със своето сияне води.
2. Там на леглото Му, ето, се виждат
Капки студени от нощна роса;
В яслите всред скотовете полага
Царят всемирен Своята глава.
3. Смъртните грешници го не познават;
Виждат Го там като бедно дете:
Ангели радостно Го възвестяват
Цар и Творец и Спасител на все.
4. Ний человеци,- що да принесем ний!
В знак на поклон и на почет какво?
Смирна ли, ил от морето бисери,
Злато от рудници или сребро?
5. Все е напразно: към нас ни бисери
Го не склоняват, ни дарове вси;
Драга е Нему сърдечна преданост,
Нему най-драги: смирени молби.
Мат.2:2,9,10