С. П. 119, Д. П. 214
1. Свят да съм желая,
Всякога по-свят;
Спаса да позная
Както съм познат.
Чист да съм и по-чист
В дух, сърце и ум,
Верен и по верен
Всякога да съм.
2. Все да се надея
Богу моему;
Всичко да открия
Пред очите Му;
Нему да възложа
Всите си беди,
Все що днес е тъмно
Той ще изясни.
3. Тихо и по-тихо
Скърби да търпя;
Верно и по-верно
В пътя да вървя;
Весело да нося
Всяк ден кръста свой,
С мисъл, че ще стигна
После на покой.
4. Горе и по-горе,
Вън от тъмнина,
Близо, все по-близо
До виделина.
Видело пресвято!
Там ще съм блажен,
Гдето съм напълно
Чист и осветен.
5. Скоро, все по скоро,
Да вървя напред,
Ако мъчнотии
И да имам вред;
Боже, туй желая
В немощите си;
Туй се и старая, –
Помогни ми ти!
Филипяни 3:13